Да се грижиш за родния си език не означава да размахваш заклеймяващо насочен пръст срещу новите явления в него. Да съхраниш удоволствието от родната, майчината реч не се получава със законови текстове или организирани кампании. Взаимоотношенията ни с езика са лични, близки, тихи, неагресивни. Езиковата култура няма бутон за задействане за един Прочетете повече…
“Нещо като нож…” У. Сароян Нещо като теб което си играе в сънищата ми рита разума по кокалчетата пищи като линейка събира цветове и песъчинки от пустините на пясъчни часовници Нещо като теб което хвърля огледала и коледни играчки великденски яйца и сенки по неизмитите прозорци Нещо като теб усмихнато Прочетете повече…
Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…
Повод за настоящите разсъждения е фактът, че през миналата година депутатите заличиха думата „инвалид“ от българското законодателство. Именно чрез премахването на тази дума се смята, че социалната интеграция на хората с увреждания ще бъде улеснена. Целта на заличаването на термина „инвалид“ от българското законодателство е да допринесе за преодоляването на стереотипното мислене за Прочетете повече…
Първо видях погледите на минувачите. Гледаха го с насмешка, а той вървеше и си подсвиркваше. Усмихваше се на всеки, сваляше шапката си с театрален жест и поздравяваше. Беше набрал глухарчета и даваше на всяка жена, минаваща покрай него. Те рядко ги вземаха, поглеждаха го уплашени и продължаваха забързано по дългия Прочетете повече…
Някъде вече написах, може би на дланта си единствено, как ненавиждам тези сънища, как ме дълбаят – кладенец във дюлева градина. И вместо под шарена дървесна сянка, аз съм тук, във кладенеца потопена, в гущерово мляко, и плаша себе си и жадните деца. Потопена, аз те сънувам другояче, чертите ти Прочетете повече…
Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея. Представям си с бастунче как годините ще пъдим от свойте пясъчни крака, макар че сме осъдени… Навярно някъде пред нас ще светят кипариси. Какво ли ще си мисля аз? Какво ли Прочетете повече…
Ще мога ли отново да съм някъде над себе си и този битовизъм; над сивата мъгла, над листопадите, над вездесъщия и вечен егоизъм; над спомените и лицата, думите, над щампите и над клишетата; над мъдростта, изплитана с години, но непосяла истински лалета? Автор: Румяна Попова-Бакърджиева * Снимка: личен архив * Прочетете повече…
Не стигат думите ми в тебе. Не мога думи да крещя. Без шум резецът остър реже. Не е той свирка от върба. Ни обещания, ни клетви побира моят кратък ден. Тече през мен реката Етър, оглажда камъче и в мен. И става камъчето янтар – ни зъб, ни чук не Прочетете повече…
1. ИЗГУБИХ ТЕ, преди да те спечеля. Изгубих те и слушах как вали дъжда и как се пука в локвите от сън. Изгубих те преди да те изгубя в себе си. 2. ВСЕ ПАК, искам да ти кажа: някога съм те обичал. Начупѝ устните ми, ако искаш след това. Натоварѝ Прочетете повече…