Някъде вече написах – Невена Борисова
Някъде вече написах,
може би на дланта си единствено,
как ненавиждам тези сънища,
как ме дълбаят –
кладенец във дюлева градина.
И вместо под шарена дървесна сянка,
аз съм тук, във кладенеца потопена,
в гущерово мляко,
и плаша себе си и жадните деца.
Потопена, аз те сънувам другояче,
чертите ти са фини като пясък,
лятото е обгърнало раменете ти,
а косите ми политат нанякъде,
тези бързеи на жизнелюбието.
Някъде свирят цигулки, някой свири на луната,
(не просто под нея),
Звездите напомнят за нечия вътрешна светлина.
Вече съм друга, късно е да стана аз, казвам си,
и полъхът от тази мисъл вледенява. Все пак
себе си понякога сънувам. Изгубените думи,
знание. И тази битка е изгубена и тъй обречена
да продължи.
Но ето, чуй немощните бойни тръби! Какво
ще вземеш този път наместо скършеното копие?
Някъде вече написах,
ненавиждам тези сънища,
кладенеца във градината,
и аз, която тлея.
Все пак,
погледнато отдолу нагоре –
красиво е моето отражение.
* Снимка: личен архив
