За „Успение на Пресвета Богородица“ Габрово Тъмният купол на църквата ме похлупи. Припламнаха свещи. Аромат на восък и на скръб се носеше покрай иконите. Хората шептяха молитви и се кръстеха. Усещаше се едва едва, че Господ е бил тук… преди година, две или преди няколко века, сгушен в онази другата Прочетете повече…
ДАНЪК На свойта муза вдъхновена сърдечен данък аз платих: веднъж ли любовта си земна превръщах аз в ефирен стих? И сам я правех нереална, въздушна, с бягащи крила, внезапно кратка и прощална… При мен оставаха слова. Така все губех любовта си. Сред спомени блуждаех тих… Сега тя може би се въси Прочетете повече…
вечерята е готова всичките ми чувства са на масата не са под похлупаци няма прибори и чаши насърчава се прякото докосване искам да усетите с пръсти топлината им преди да се докоснат до устните венците слюнката и на езика ви по малко да му нагорчат нека се опари от всичките Прочетете повече…
Сълзите ти чух – сълзите ти падат; безропотни звезди, Те спорят оглушително за любовта. Облекли си телата в лъскави одежди, А душите бедни търсят отговори сред смъртта. Сърца попиляни С цветя неразцъфнали; крила изподрани, животи разтърсили. Това е и краят, все тъй се върти, Дъждът като пада, света го боли, Прочетете повече…
Писателят Петър Чухов гостува на Габрово, за да представи своя сборник с проза “Достатъчно дълго” (ИК “Жанет 45”). Книгата излиза от печат през месец февруари тази година. Неин редактор е Ангел Игов, а художник е Люба Халева. Срещата се състоя по покана на сайта за литература, култура и изкуство Tetradkata.com, Прочетете повече…
творецът среща мравка и и казва: кажи ми, аз възторг у тебе предизвиквам ли, па ако ще и малък? а тя му казва: виж, дръпни се, защото аз отивам със това зърно до моя си мравуняк и не ми е до никакви възторзи, камо ли от тебе предизвикани… и мравката Прочетете повече…
1. Прости ми, че забравих мои стъпки по гръбнака на свилото те на кравайче отчаяние, когато само недоверието тук те чака, на педя от земя, на дума от мълчание. Прости ми, че катерих с тебе болката, Венерин хълм, разкъсан от безкрайността на раждане, когато само любовта за нас не беше сън, Прочетете повече…
Излишните хора Иванов: Умирам от срам при мисълта, че аз, здрав, силен човек, станах нещо като Хамлет, нещо като Манфред, нещо като излишните хора… дявол знае като какво! Има жалки люде, които се ласкаят, ако ги нарекат хамлетовци или излишни, но за мен това е позор! Чехов, „Иванов“ (1887) Федя: Чуй Прочетете повече…
ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА СЕ УЧУДЯ… Колумб потърси път за Индия, но откри Америка. Ябълката на Нютон подсказа Закона за гравитацията. Айнщайн беше атеист, но изрече думите, че Вселената е Бог. Някак двойнствен е и викът за справедливост – най-много несправедливости се правят, когато се възстановява справедливостта… И още нещо. Прочетете повече…
Предмет на всеки празник, на всяко голямо честване, стават по принцип събития, които излизат от рамката на нормално установеното. Изключителни случки: подвизи, чудеса, избавления. Когато нещо толкова обикновено и широко разпространено като буквите стане повод за празник, човек започва да се чуди, дали зад тържествената фасада не се крие всъщност Прочетете повече…