Метафизика за послушни деца – Калин Терзийски
творецът среща мравка
и и казва: кажи ми, аз възторг
у тебе предизвиквам ли, па ако ще
и малък?
а тя му казва: виж, дръпни се,
защото аз отивам със това зърно
до моя си мравуняк и не ми е
до никакви възторзи, камо ли
от тебе предизвикани…
и мравката потегля, сурова като смърт
безмилостна като живот, намусена,
нарочно скучна, защото знае,
че всяко интересно нещо
във живота прави тъй, че съблазнява
и прави съществуването скъп и ценен дар…
което прави всъщност и творецът
със своите творения,
а стане ли животът скъп и ценен
ужасно трудно се напуска после.
и ето затова за мравката творецът е
противен съблазнител.
творецът я изпраща с поглед
поглежда си ръцете – същински
мравешки крачета!
и взима зърно от земята
и със въздишка го помъква
също
към мравуняка.
към края.
* Текстът е част от книгата “Сол”, София, 2019.
* Снимка: http://www.bgdnes.bg