Стихотворения – Боряна Богданова
вечерята е готова
всичките ми чувства са на масата
не са под похлупаци
няма прибори и чаши
насърчава се прякото докосване
искам да усетите с пръсти топлината им
преди да се докоснат до устните венците слюнката
и на езика ви по малко да му нагорчат
нека се опари от всичките ми бури
така старателно изплакани
чувствата ми вече са сервирани на масата
и всеки е свободен да си избере
с кое най-първо сам да се отрови
***
еднодневно
из самотните следобеди на юни
се обичаме и после се забравяме
и водим диалози с тишината
за други незначителности страдаме
а безметежно пътя ни минава времето
докато се раждаме случваме умираме
…
виж как мухата се разхожда
във сребристите коси на младостта ни
наш e нейният живот
и трае ден през месец юни
***
Анатомия на сблъсъка
Аз мога да си подаря борба,
когато нищо друго вече не остана
и срещу всичко, с оръжие в ръка,
което мразя в тебе, ще застана.
Всичко между нас ще бъде анатомия
на сблъсъка на нашите забравящи тела.
Друго няма вече – само моя територия
и спомена, че слаба преди тебе съм била.
Катастрофата се случи във сърцата ни
между моето, което още биеше за теб,
и твоето – то само̀ реши съдбата ни –
да спре за мен, да се превърна във поет.
Но това е тежка дума с толкова очаквания,
за мене буквите са просто мощен способ,
след сбогома и всичките разплаквания
над морето от сълзи победно да ме носят.
Думите са хладното оръжие в тази война
между ръцете ни, които се разплитаха.
Написах те и вече съм свободна от тъга,
а телата ни едно от друго си отидоха.
* Снимка: Иван Кавалджиев
