ДАНЪК

На свойта муза вдъхновена
сърдечен данък аз платих:
веднъж ли любовта си земна
превръщах аз в ефирен стих?

И сам я правех нереална,
въздушна,  с бягащи крила,
внезапно кратка и прощална…
При мен оставаха слова.

Така все губех любовта си.
Сред спомени блуждаех тих…
Сега тя може би се въси
над всеки мой любовен стих:

„ Аз твоя бях – и с дух, и с тяло.
А ти бе чужденец почти –
не се отдаваше изцяло,
към музата  извил очи.”

Така би рекла любовта ми.
Да, може би изневерих…
Но тя изчезна в свода тъмен.
А трайно свети
в моя стих.

април 2019

 

СИНЬО ПРИЗНАНИЕ

Едва ли някога ще ида в рая.
Но мисля си,
че май от него ида.
Познах докрай любовната омая.
Куп земни чудеса успях да видя.

Достигах вечен сняг.
Вървях в пустиня.
Опитвах кумис и карибски ром.
И пак се връщах
в райската градина –
там, дето беше
родният ми дом.

Е, няма тук реки от мед и мляко.
Но има бистри рилски езера,
зелени борове, разлюшкани от вятър,
над златни ниви –
сребърни крила…

Забравям всяка болка и обида,
когато гледам
синия безкрай.
И не от спомена – от рая ида…
И да съм грешник,
знам какво е рай.

май 2019

 

Автор: Георги КОНСТАНТИНОВ

* Снимка: http://www.politika.bg