НЕПРЕДВИДЕН ДЪЖД Този дъжд не е просто течаща вода. Това са сълзите на подранилия юни, разбрал, че си отива пролетта. Това е поздрав от просторното море, потупал града по рамената с милиони дребни капки. Това е щедро пръскане със светена вода пред твоите и моите стъпки от някой ангел невидим Прочетете повече…
Ако аз бях ти, нямаше да стоя колебливо в средата на никъде, а щях да вървя – дори в опасна посока. Щях да бъда наивен следовник на Колумб, но вместо континента Америка щях да открия любовта… За да я кръстя на едно скъпо име. Щях да превърна своя нощен страх Прочетете повече…
Не казвам сега, че тъй ни наказва небето. И тази беда не е звездна поличба от Сириус. Човешката алчност е злото, което сега се превърна в безмилостен вирус. О, болна амбиция – да грабиш света с неистова подлост, за власт и пари да отравяш и въздуха даже!.. Навярно така е Прочетете повече…
В последно време, и то в нашето доста непоетично време, когато пазарните вълнения надделяват над духовните, за моя радост, все по-често чувам и чета за различни юношески общества, вдъхновени от поезията. Литературни студия, свободни курсове за писане на поезия, лаборатории за поезия и други с подобни имена, които мога да Прочетете повече…
Излезе от печат поетичната книга на Георги Константинов, озаглавена “Непадаща звезда” (ИК “Хермес“). В нея са събрани най-новите му стихотворения, част от които са публикувани в литературния сайт “Тетрадката”. Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др. Прочетете повече…
Моментната слава замайва…И даже стресира. Навярно изпитват неловкост една и съща поетът, когото често цитират и всяка жена, след която мъже се обръщат. С красиви лъжи върви към върха политикът. Но както гората наесен пожълтява – така от неговата популярност велика само в жълтата преса дребна шума остава… Да, моментната Прочетете повече…
Не искам да говоря за Живота. Не искам да си мисля за Смъртта. В живота всеки има своя квота, но без да знае – колко трае тя. И вместо в тъмни мисли да немея, вселенския сюжет неразгадал, си казвам: Трябва просто да живея. – Огрян от слънце, или газещ кал. Прочетете повече…
В секундите, надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло. Приижда с гръм и музика, облечена във бяло, среднощната илюзия да почнем отначало – да сложим ясна граница на своя ден предишен и върху чиста страница ден първи да напишем. След празничните изстрели в Прочетете повече…
Сред глухо забързани хора и медийни словоблудства поетът и днес ви говори за своите чувства. Не някакви банкови цифри, не реч, обещаваща всичко – поетът ви казва истини, изстрадани лично. Не мами с удобни идеи. От тъмното търси изход. Дори в безсмислен свят да живее, сърцето му мисли. На него Прочетете повече…
Навярно само юношата притежава онази лекота, когато нищо, ама нищо не му тежи на паметта… Когато всичко му се струва много лесно и лесното го вика за пътуване експресно по звънки релси – като струни на китара, към някаква щастлива – и често пъти нереална – гара… Но ето – Прочетете повече…