Ако аз бях ти – Георги Константинов
Ако аз бях ти,
нямаше да стоя колебливо
в средата на никъде,
а щях да вървя – дори в опасна посока.
Щях да бъда наивен
следовник на Колумб,
но вместо континента Америка
щях да открия любовта…
За да я кръстя на едно скъпо име.
Щях да превърна своя
нощен страх от лъжата
в дневно оръжие,
което защитава
несигурния образ на истината.
И щях да се правя, че не забелязвам
своя персонален подлец,
защото все пак: животът е кратък,
а подлостта – вечна…
Щях да си кажа: стига ми това,
че съм избран за живот
сред безброй неосъществени Аз.
Нали от всеки мъжки оргазъм
загива по един Китай?
Значи аз съм избран сред безброя!
И щях да тръгна уверено
от тъмното подножие
към краткото слънце,
обръщайки гръб
дори на умници като мен:
„Стига поучения! Щастлив съм,
че аз не съм ти!”
Април 2020
* Снимка: личен архив
