Не съвсем – Георги Константинов
Не искам да говоря за Живота.
Не искам да си мисля за Смъртта.
В живота всеки има своя квота,
но без да знае –
колко трае тя.
И вместо в тъмни мисли да немея,
вселенския сюжет неразгадал,
си казвам: Трябва просто да живея. –
Огрян от слънце,
или газещ кал.
Да ме събужда сутрин тропотът на дните.
Да бие учестено моя пулс,
когато слушам вечер новините
или когато чакам
закъсняващ автобус…
Във поглед на жена да се усмихвам
и стих да шепна в прозаичен ден…
Да крача гордо и да плача скришом.
Да бъда земен.
Но и не съвсем.
Животът ми на нишки се разприда,
разплита се
към край определен.
Аз може още утре да си ида…
Но не съвсем, ви казвам…
Не съвсем.
10.01.2020
* Снимка: личен архив
