Нови стихотворения (част 2) – Георги Константинов

ДАНЪК На свойта муза вдъхновена сърдечен данък аз платих: веднъж ли любовта си земна превръщах аз в ефирен стих? И сам я правех нереална, въздушна,  с бягащи крила, внезапно кратка и прощална… При мен оставаха слова. Така все губех любовта си. Сред спомени блуждаех тих… Сега тя може би се въси Прочетете повече…

TetraDkaTa