ПАМЕТНИК В РЕКАТА
(Рачо Ковача)

Гледа Рачо Ковача
водите на Янтра
стиска здраво чука
и си мисли –
как искам да изкова
усмирителна риза
за времето
броня
за светлината
щит
за паметта

но ето слънцето
вече преваля
хора минават
неспирно по моста
а водата тече ли тече –
като кръв от рана
в метални гърди

Aвтор: Петър ЧУХОВ

 

ПАМЕТНИК В РЕКАТА
(Рачо Ковача)

Възвисил се е
Рачо Ковача,
но с отпуснати
ръце.
Трака
в гърдите здрави
металното му
сърце.
Той не кове
стомана,
а време,
което бавно
изтича
в капки
светлина

Автор: Иван ХРИСТОВ

 

ПАМЕТНИК В РЕКАТА
(Рачо Ковача)

Градът срамежливо се гмурка
в шумните води на Янтра.
Показват се ту изморени лица,
ту засмени физиономии.
На повърхността излизат
пластмасови бутилки, стиропор,
торбички, недопушени фасове.
В дълбокия бързей блестят стотинки –
дълбоко под камъните и тинята.
Тези светещи монети са нечии
мечти, изгубени спомени, приятни моменти.
От мръсната пухкава пяна се надигат
две жилести ръце, чук и наковалня,
две железни очи наблюдават
и държат града върху наковалнята си.
Чукът се чува още.

Автор: Калоян ХРИСТОВ

 

СТАРАТА ЧАСОВНИКОВА КУЛА

Ще пия вода
от чешмата
вградена
в часовниковата кула

жива вода
вливай в мен
мечтите
на часовете
желанията
на минутите
мимолетната страст
на секундите
и когато си тръгна оттук
ще се чувствам
безсмъртен

Aвтор: Петър ЧУХОВ

 

СТАРАТА ЧАСОВНИКОВА КУЛА

Остра
игла
забожда
слънчевите лъчи,
за да ги превърне
във стрелки,
за да ни покаже,
че времето
не лети,
а лежи
и ръмжи
като лъв
с воден език

Автор: Иван ХРИСТОВ

 

СТАРАТА ЧАСОВНИКОВА КУЛА

Над зеленясалите камъни
треперят две бели стрелки.
Сега едната е спряла на 12,
а другата – на 6.
Колебая се къде да бъда –
долу на мокрия паваж
или да се покатеря до камбаната горе,
да заблъскам по механизма,
за да започне да работи отново.
Гълъб каца на голямата стрелка
и механизмът тихо проработва.

Автор: Калоян ХРИСТОВ

 

ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“

Зад нея наднича
панелният блок
като грешник
скрит
зад гърба на светец

какво ли правят
в апартаментите
докато свещеникът
чете проповеди
и особено нощем
когато иконите си шушукат
и мечтаят
за живота навън

Aвтор: Петър ЧУХОВ

 

ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“

Кацнала
в центъра
на града,
в сърцето
на светската
суета,
църквата
прилича
на гълъб
със замръзнали
крила

Автор: Иван ХРИСТОВ

 

ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“

Камбанен звън за кръгъл час.
Мирис на тамян,
на загасен фитил.
Светят свещи,
блестят влажни очи.
Прашните килими попиват
молещи се стъпки.
Някой спира пред вратата отвън.
Тъмно е.
Колебае се дали да влезе.
Камбанен звън за кръгъл час.
Някой излезе.
Стана светло.
Камбаните забиха празнично.

Автор: Калоян ХРИСТОВ

 

ГРОБЪТ НА ВАСИЛ АПРИЛОВ В ДВОРА НА АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ

Небето
е по детски чисто
лек ветрец флиртува
с ветропоказателя
но зад ъгъла
на невинното битие
дебнат
тъмни облаци

затова паметникът
в средата на двора
се издига нагоре –
гръмоотвод
който улавя
яростта на невежеството
и я превръща
в светлина

Aвтор: Петър ЧУХОВ

 

ПРЕД ГРОБА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ

Само
една
урна,
увенчана с цветя,
може така
да обедини
традиция
и модерност,
да примири
живот
и
смърт

Автор: Иван ХРИСТОВ

 

ГРОБЪТ НА ВАСИЛ АПРИЛОВ В ДВОРА НА АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ

Край един монумент
минават хиляди погледи.
Някои го забелязват,
някои го усещат,
други го подминават.

Наоколо липи –
в корените им
мощ.
Техните цветове
през май
благославят света
с аромата си.
От листата им блика
светлина.
А през зимата
клоните никога
не замръзват.

Автор: Калоян ХРИСТОВ