Помниш ли – Алани Мени
Помниш ли, когато под ласките – комети,
посявахме Небесни, греещи цветя?
Душите ни уханни, губеха се слети
и цялата Вселена в нас мигом полетя.
Помниш ли, когато приспивахме звездите,
люлеехме ги нежно в нашите сърца?
Затваряхме с целувки за „Лека нощ” очите,
на нашите сияйни, скитащи деца.
Помниш ли сега е и винаги, и вечно?
От танца на Безкрая, окъпан в Тишина,
на пръсти се разлива, магия безконечно,
на лотоса събрана в Дух – сърцевина.
* Снимка: www.pixabay.com
* Още стихове от Алани Мени може да прочетете тук.
