Помниш ли, когато под ласките – комети, посявахме Небесни, греещи цветя? Душите ни уханни, губеха се слети и цялата Вселена в нас мигом полетя. Помниш ли, когато приспивахме звездите, люлеехме ги нежно в нашите сърца? Затваряхме с целувки за „Лека нощ” очите, на нашите сияйни, скитащи деца. Помниш ли сега Прочетете повече…
Цвят ябълков по стъпките ми бяга и в утринна прохлада се топи, на устните ми, Слънце се протяга, забравило в сърцето ми, че спи. В косите ми със вятъра се вплита, вълшебно теменужен аромат и на ушенце, тихичко ме пита – къде цъфтя, къде е моят свят? Разцъфвам пролетно сега, Прочетете повече…
Пак съм привечер, нежна от сбъдване, с натежали от Слънце очи, а по устните, дъх от ръзсъмване, недокоснат от росни лъчи. Пак съм привечер, тихо притъмване, във косите ми вятър стаен, по ръцете ми, парят на тръгване, ласки от звезден сатен. Пак съм привечер, свято обичане, от сърцето ми лумва Прочетете повече…
Задръж ме в себе си поне минута, в мислите ти волна да се скитам, да дишам на сърцето ти във скута и като рой светулки да отлитам. В прегръдката задръж ме бездиханна, под пръстите ти нежно да изтичам, по устните ти в сладостта уханна, на медени усмивки да се стичам. Прочетете повече…