Пак съм привечер, нежна от сбъдване,
с натежали от Слънце очи,
а по устните, дъх от ръзсъмване,
недокоснат от росни лъчи.
Пак съм привечер, тихо притъмване,
във косите ми вятър стаен,
по ръцете ми, парят на тръгване,
ласки от звезден сатен.
Пак съм привечер, свято обичане,
от сърцето ми лумва нощта,
и по изгрев, след лунното тичане,
спи във Тебе и Мен Вечността.
* Изображение: www.pixabay.com
* Още стихове от Алани Мени може да прочетете тук.
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…