Цвят ябълков по стъпките ми бяга
и в утринна прохлада се топи,
на устните ми, Слънце се протяга,
забравило в сърцето ми, че спи.
В косите ми със вятъра се вплита,
вълшебно теменужен аромат
и на ушенце, тихичко ме пита –
къде цъфтя, къде е моят свят?
Разцъфвам пролетно сега, ухая,
събудена в сияйни цветове,
разливам медоносната омая
и с дъх целувам всички светове.
* Снимка: личен архив
* Още стихове от Алани Мени може да прочетете тук.
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…