Пролетни духове – Елица Кръстева
Цяла нощ до вратата те чакам – открехната,
да не би да не чуя някое кратко почукване.
А навън пролетта се спуска по вените
на всяко, светещо в мрака дърво,
и го гали до лудост.
А аз всеки път се заричам на всички ориши,
че не ще изпусна как се катери по мургавата му кожа,
как влива соковете си в него, как пише
по гърба му с пулсираща бърза тревожност.
Проверявам внимателно всяка пъпка,
всяка мравка, дето идва от дъното на земята изпитвам.
Следя как привечер светците раздават кръстове
и по пазвите на оградите ги нанизват.
Но се оказа, че всяка година
точно в този миг съм спяла,
когато прелетно и невинно,
под перваза ми едно дърво в полувик
е въздъхвало в бяло.
Цяла нощ до вратата те чаках,
а съм забравила прозореца леко открехнат.
Нахлул си от там като влажен вятър
и си разбъркал листите ми и дрехите.
Като вятър си тръгнал по кожата ми нагоре,
разбъркал си спящата ми коса.
А аз си мисля – Слава Богу, че има още
неочаквани пролетни нощни
течения,
дето влизат без звук в света.
* Изображение: личен архив
* Още стихове от Елица Кръстева може да прочетете тук.
