Пролетни духове – Елица Кръстева

Цяла нощ до вратата те чакам – открехната, да не би да не чуя някое кратко почукване. А навън пролетта се спуска по вените на всяко, светещо в мрака дърво, и го гали до лудост. А аз всеки път се заричам на всички ориши, че не ще изпусна как се Прочетете повече…

TetraDkaTa