За отнетите и отхвърлени избори в „Живот в скалите“ на Мария Лалева или какво губим в стремежа да бъдем като другите (ревю) – Йоана Йорданова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Живот. Живея. Какво означава да живееш, когато действителността ти налага да съществуваш, без да си го избрал, без правото да избереш след това и най-вече: Какво е животът, според начина, по който го живеем?

Това са едни от множеството въпроси, които поставя една от най-продаванате книги в България за 2018 г. – „Живот в скалите“ на Мария Лалева. Книга, която оставя без дъх с непретенциозния си език и истините, които ни е страх да признаем, но които сме разбрали или отричаме. Това е разказ за ежедневния и често суров живот, но описан художествено и прецизно, никога преувеличено, а истинско. История, която провокира чувства от всякакъв вид и в същото време изумява с едновременно сериозността и несериозността си. С това, че казва големите и важни неща на обикновен и разбираем език, карайки читателя да чете за непознатото по познат начин.

Например няма по-голяма истина от това, че любовта ни е дадена, за да не забравяме колко големи души носим и да растем, когато е у нас. И в същото време, действително и за съжаление, никой не ни е отнел избора да сме малки, да учим децата си да вземат решения и да се превръщаме в нищожни пионки на безсмислието и битовизма. Защото, да, и самите ние не знаем. Не знаем, че това, което изглежда правилно, обикновено не се оказва такова и че черното и бялото не могат да съществуват поотделно. Наистина, по-лесно ли е да живеем отричайки онова, на което сме способни, в имитация на най-хубавото в живота? Вярно ли е, че не живеем, защото ни е страх, че не рискуваме дори от това да зависи един по-добър живот? В какво се превръщаме и какви сме наистина?

„Живот в скалите“ може да е непоносима и неразбираема книга за онези, които четат само за развлечение, или един неочакван повод да зададем въпросите първо на себе си, да се огледаме и да си дадем сметка, че действително всичко, което виждаме е само гледна точка и никога истина. За това, че светът е нищо повече от една безсрамно субективна реалност и че зад всяко поведение има причина. Защото разказването на истории не е просто хоби, то е призвание и необходимост, които авторката притежава и използва по незабравим начин, въвличайки четящия в приказка, в която няма герои и злодеи и всички са представени като потенциални носители на разнообразни качества.

Един от най-интригуващите мотиви е този за смъртта, за нейната преходност, за това, че някои неща са безсмъртни. Това са идеите, хората, които са много повече от ограничената философия, с която живеем.

Според авторката вечни и свещени могат да бъдат само любовта, морето и животът в скалите. И това е безспорна истина, защото най-ценното е винаги невидимо, най-нелогичните избори са най-правилните и най-неоценените неща са най-истински. Фактът, че всички вярваме в преходността на смъртта, защото дълбоко в себе си мечтаем да видим някого отново. Нездравият копнеж да се върнем назад във времето, за да променим нещата, за да поправим всички неправилни избори. Ищахът да се пробудим в утрините на дните, в който е трябвало да кажем „сбогом“. И най-вече, желанието да бъдем в мир със себе си и с другите така, както можем да го постигнем само в скалите.

 

Автор: Йоана ЙОРДАНОВА

* Изображение: Лалева, М., “Живот в скалите”, Книгомания, 2018.

TetraDkaTa