Когато няма кой да нагази в снега,
земята тъгува, изоставено жива.
Когато няма кой да чуе плача
на самотната нива,
земята е тиха и сива.
Когато последната къща затвори своите тайни,
когато тишината напусне света
и вятърът брули самотните клони,
земята плаче по своята зима последна
и самотно заспива.
Ненужна, но все още жива.

 

Автор: Владилена КАТЕВСКА

* Изображение: личен архив

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!