Имало едно време. Така започват повечето приказки. И обикновено всички свършват с щастлив край – фанфари, празници и веселие.

Само че в реалността рядко се получава така. Онази реалност, нашата, истинската, която още по-рядко се радва на герои в бляскави доспехи, готови да я поправят. Същата тази реалност изглежда повече от непоправима, защото живеем във време, в което всеки е склонен да гледа само и единствено това, което засяга личния му интерес, и в същото време упорито се опитва да стои далеч от истински важните проблеми на човечеството. Но все пак, да започнем с нещо близо, с нещо познато. Да започнем с часовника.

Една, две, три минути…Така сме свикнали да отброяваме живота – в числа. Пресмятаме го, изчисляваме, но какво намираме? След всички планове, които правим и създаваме, знаем ли наистина какво ще правим след една година по същото време? Можем ли да знаем с колко време разполагаме в действителност? А знаем ли всъщност какво е време? Не. Не знаем как да живеем, защото не си даваме време за това. Всичко, което искаме или не искаме да направим, се съдържа в часовника на ръката ни, той ни е отнел възможността да се вгледаме отвъд всички граници, които ни поставят материализмът и рутината. Защото не знаем какво е да живееш само с времето – там, където няма часовници.

През 1994 г. журналист се самоубива от депресия, след като прави снимка на гладуващо дете в Африка. Мисля, че това е лицето на страданието, пред което никой не може да остане безразличен. Страданието, което не приемаме за реалност, защото не засяга нас. По-удобно е да живеем в сапунения мехур и да се убеждаваме, че светът е едно хубаво място, само че не е така. И нещата няма да се променят, докато не разберем, че животът не е вълшебна приказка за доброто, че се намираме в една много реална опасност от най-жестокия враг на човечеството – времето. Времето, което далеч не живее в часовника, не се отброява в минути и часове, а в моментите, които имат значение.

А не е ли това смисълът на доброто? Не да се убеждаваш, че всичко е наред, а да знаеш че не е, но и да знаеш, че можеш да го промениш. Че някак можеш да избягаш от матрицата на планираното ежедневие и да започнеш да живееш наистина. Защото никога не е твърде късно да свалиш часовника и да спреш да измерваш времето. То е всичко – около нас, извън нас и вътре в нас. Времето е истинско тогава, когато правиш нещо значимо, защото няма нищо по-преходно от човешкия живот. Животът, който пилеем, поставяйки граници на всичко, живеейки в рамки, които сами не разбираме. Времето е перманентно поставено в часовник, докато си въобразяваме, че всичко, което правим, е планирано, обмислено и следователно правилно.

Но всъщност истината е, че времето не се измерва в числа, то е всичко, което ни заобикаля, а ние подминаваме, опитвайки се да живеем по план. Истината е, че доброто не е илюзията за правилен живот или заблудата, че правим добро, когато всъщност сме безразлични. Защото действието поражда промяната – причината за щастливия край на приказката.

Автор: Йоана ЙОРДАНОВА

* Коректор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

* Изображение: www.pixabay.com

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!