Има пътища, които
може да бъдат преминати само със плач.
Те не са само в душата ни.
Сухи клони нанякъде влачат
някой забравен вятър.

Има пътища, които не делят
никои два успоредни тротоара.
Те са болката през света,
когато есента прегаря.

Има пътища, които не вървят
в никой град. Те са просто ничии.
Внимавай – раним и сам

тези пътища не пресичай!

 

Автор: Елица КРЪСТЕВА

* Изображение: личен архив

* Още стихове от Елица Кръстева може да прочетете тук.

 

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!