Има пътища, които
може да бъдат преминати само със плач.
Те не са само в душата ни.
Сухи клони нанякъде влачат
някой забравен вятър.
Има пътища, които не делят
никои два успоредни тротоара.
Те са болката през света,
когато есента прегаря.
Има пътища, които не вървят
в никой град. Те са просто ничии.
Внимавай – раним и сам
тези пътища не пресичай!
* Изображение: личен архив
* Още стихове от Елица Кръстева може да прочетете тук.
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…