Там, в паметта на душите,
не закодираме нищо,
нищо повече от по-малкото,
от невидимото към видимото,
от тесните вени на страха
до широките мисли към светлината;
там, в паметта на душите ни,
стъпала:
надигаш се на тях,
за да стигнеш земята на пръсти.
* Снимка: Ирена Лазарова
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…
Размисли за свободата, зависимостите и личното охолство на обеднялата душевност „Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно Прочетете повече…