Би искала знанието да бе само припомняне,
не и механично натрупване, не и домашно изгнание.
Би искала и красотата да не се влияе от външното –
каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино.
А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда
светлина. Каква претенция за вливане на сили! 

Ще ти се,
Животът да не бе само време и пространство,
улуци, дъжд, улици и тъй нататък.

Не може ли не само да се раждаме красиви,
но и да умираме такива?
Не може ли и тази чаша вино да не се обляга на
дъбовата бъчва, обръчите, гроздовия сорт, отрязъка
от време, в който е лежала течността; ръката на отварящия;
преносът до този дом умислен. Чашата. И настроението.  

Във отговора няма смисъл.

Автор: Невена БОРИСОВА

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!