Всичко е тъжно.
Тъжни са празните ръце, които
някога беряха с възхита метличина,
онази, лилавата, която не съхне,
в политналото поле със диви орли.
Политнало или залитнало беше то
след техния полет?
Там ти виждаше охлюви, остри треви и
семена от небета във маковете.
Тъжно е детството, с неговите
вдетинено жестоки възрастни.
Но виж колко весела бе онази жена,
която ти подаряваше ветрило и всякакви
шарени дрънкулки. Сега тя спи, тъй както
тихо спи споменът за нея.
Тъжна бе и смъртта на старицата, която ти усърдно
поздравяваше сутрин. Така кротко си тръгна,
че ти стана обидно от тишината след нея.
Всичко е весело.
Весело беше детето, открило гнездо от орли,
наивно си мислеше, че ще превърне едното
в домашен приятел. И жълтите пилета, които брат ти
донесе от пазара за птици, се смееха в шепите.
Едното, каза той, е красиво, а другото – умно,
и ти дълго се чудеше кое да избереш.
Весела беше, когато си мислеше, че светът
е ветрило, което се сгъва в ръцете без съсък.
Весели са ръцете, които повиват детското тяло.
Топлината му е вашият дъх, но духът си е негов.
Весели са и стариците, които вчера бяха деца.
Бебета прохождат над учудени бръмбари
и цветовете на петуниите предвещават полет.
Така си менят нещата местата.
И полетът бил падане нагоре.

 

Автор: Невена БОРИСОВА

 

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!