Би искала знанието да бе само припомняне, не и механично натрупване, не и домашно изгнание. Би искала и красотата да не се влияе от външното – каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино. А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда светлина. Каква претенция за вливане на сили! Ще Прочетете повече…
Малко неща искам да помня (сякаш минало се забравя) – онази сутрин дето със въздишка път към сърцето ми си проправи, усмивка на цвете случайно родило се сред суматохата на паважа, трапчинката тайно и нежно целунала твоето ляво рамо и още няколко истини дребни, които ми носят наслада…, другото просто Прочетете повече…
Всичко е тъжно. Тъжни са празните ръце, които някога беряха с възхита метличина, онази, лилавата, която не съхне, в политналото поле със диви орли. Политнало или залитнало беше то след техния полет? Там ти виждаше охлюви, остри треви и семена от небета във маковете. Тъжно е детството, с неговите вдетинено Прочетете повече…
Лутам се, дълго се лутам, отговор никакъв няма. Кой е подправил с люто въздухът в тази драма? Кой е опръскал с черно плюшените завеси и с най-прецизния мерник е разполовил пиесата на лоша и много лоша на тежка и още по-тежка? Актьорите – пошли-пошли, а диалозите – с грешки. И Прочетете повече…
Той е царят на зимата. При нозете му спят десет къщи. Коронован с гнездо, топли в пазва премръзнала врана. В парцаливия джоб над сърцето му хлябът насъщен вледенява от студ и звъни като късна камбана. Той върви през дълбокия сняг и плещите му стържат, пеят сутрин петли и простира зората Прочетете повече…
Довчера мойте втурнати следи все свършваха в трънаци, не в градини. Но за късмет в ръката най-подир държа четирилистна детелина. Предаден от звездите – измрачнях. Предаден от сърцето си – изстинах. Но връща ми внезапно моя смях сега четирилистна детелина. Смалил се бях до джоб без пукнат грош – клошарите Прочетете повече…
Не чувам будните тиради на Иван Динков, многословното мълчание на Борис Христов, отдавна са влезли боси – вътре в камъка, затова не желая да сънувам, да търся изход от вкостененото, да рисувам порязванията от пясъка на цирковия октомврийски град: нали бях въжеиграч, крепих се на речи, бях жонгльор, опитвах се Прочетете повече…
