Всяко проговаряне
е симптом за вечност,
система за командно дишане
на общия език,
притежателно местоимение за личност,
с което заявим съществуването си –
изричайки себе си,
сричаме тишината.
Стихотворението е част от книгата “Преди тишина” изд. SCRIBENS/ARS, София, 2018.
* Снимка: Ирена Лазарова
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…
Размисли за свободата, зависимостите и личното охолство на обеднялата душевност „Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно Прочетете повече…