Тоя свят прекалява със шегите си плоски: грубияни те учат на красиви обноски, мъжество ти преливат импотентни влечуги, тържествуват безличия с твойте лични заслуги. Тоя свят омерзява със коварствата свои: щом си честен – доносник те наричат копои, цяла хайка крадци вика: „Дръжте крадеца!“, подлеци за предателство съдят тебе – Прочетете повече…
Когато напуснеш това място то ще остане без рана от една сълза, без мехлем от една усмивка, без пещера от сляпа вяра, без рая и ада на любовта, без деликатното уравнение на приятелството, без лабиринта на щастието, без прилива на надеждата без залеза на копнежа, без писък на крило от Прочетете повече…
Из „Бдин” (2004) Бдин VІ Понякога привечер се спирам на моста и твоят образ ми изглежда огромен огромен като самата река Бдин ХІХ На Анджела Любовта е деликатна материя. Тихото бръмчене на дỳша. Мирисът на кафе. Шум от сресване на коса. Ти премина Прочетете повече…
първата книга на Марин Бодаков изгорих втората оставих да отлежи книга с поезия най-накрая я откривам в една книжарница разгръщам страниците пожълтели са детство докато си пишех домашното едната страна на тетрадката се напълваше със задачи другата – с рисунки любов тя правеше всичко за да я Прочетете повече…
Изваждаш на една страна сърцето, на друга събираш болката – това не е математика, а съдържанието на едно тяло – в празните места закачаш пирони на предишни картини, разместваш мебелите, пребоядисваш, настаняваш се и разбираш: да живееш в себе си е по-трудно, отколкото в нова квартира. Автор: Теодора ТОТЕВА * Прочетете повече…
Ти можеш да ме имаш чак утре… А сега: тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга! Сама пред стъклописа замръзнала анфас: тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас… Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече – с очи! И знай, че бродя тихо там някъде Прочетете повече…
Продължи навътре. Събуди цветовете: раздвояват се от облака до зеницата, от земята до ириса – оттенъци на слабост, силуети без сърцевина: понеси слепотата, която следва. Видяното се превръща във фигура, в игра, която те оставя без ходове, без сетива. Автор: Александър ХРИСТОВ * Изображение: www.stihovebg.com
Зимно и тихо – в душата ми бяло – твоите стъпки през февруари. Тръгваш от мен, а снегът ги поглъща – вече не знаеш как да се връщаш. Снежната нишка на февруари тихо и зимно в душите ни пари – пак ни събира и ни разделя, нямат край нито начало Прочетете повече…
