Зимно капричио – Атанас Капралов
Ти можеш да ме имаш
чак утре…
А сега:
тъгувай ме, любима,
с най-зимната тъга!
Сама пред стъклописа
замръзнала анфас:
тъгувай мойте мисли,
усмивка,
пръсти,
глас…
Аз смътно ще те чувствам
по въздуха стипчив.
Тъгувай ме със устни.
Но повече – с очи!
И знай, че бродя тихо
там някъде – в снега,
какъвто ме родиха
сълзите ти,
тъга:
Отричан. Бит. Раняван.
Премръзнал. Сам…
Готов
с дъх лед да разтопявам
за капчица любов!
* Снимка: личен архив
* Стихотворението е част от книгата “Голота” (изд. Распер, София, 2002).
