Нежен убиец – Атанас Капралов

Кой знае – може би и аз е време вече да убия, но не със нож, но не със власт, но не с перо, но не с ракия и не мръсник, и не кумир, и не звезда, и не гнева си, ала предчувствам кръв и цирк, и метеор, и слънцетръси Прочетете повече…

Зимно капричио – Атанас Капралов

Ти можеш да ме имаш чак утре… А сега: тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга! Сама пред стъклописа замръзнала анфас: тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас… Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече – с очи! И знай, че бродя тихо там някъде Прочетете повече…

TetraDkaTa