Кошмарите на моите пророчества – Атанас Капралов

Животът прожектира като филми кошмарите на моите пророчества: лакеите са станали височества; народните палачи – херувими; пред влака на надеждата ехидно ухилват се червените семафори; поетите търгуват със метафори; да бъдеш неподкупен е обидно; глупаците червата си задъвкват, натръшкани в стомасите на ситите; над зелника надвесени, комитите тренират своя кръст Прочетете повече…

Вярност – Атанас Капралов

Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи. Живот, не ме предавай точно днес. Без мен съпругата ми – стая цветна – ще стане мрачен сейф за мъжка чест… А обещах докрая да й Прочетете повече…

Пролетно завръщане – Атанас Капралов

В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сграбчили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата Прочетете повече…

Мисия – Атанас Капралов

Как фанатично някога се втурнах срещу страха – изплюх се в него върло! И славата като пияна курва във моите обятия се хвърли. Аз можех над устата ѝ пенлива насред площада страстно да запъшкам, замерен от въздишките ревниви отвред: “Блазе на силата му мъжка!…” Но аз си тръгнах – като Прочетете повече…

Вик от утробата – Атанас Капралов

Бащите ни калиха идеала на свойто време в пот и мъжество. Но виждат днес – ръждив му е металът… Добро, не идва твойто тържество. И вместо мерзостта да гние в гроба, на добродетелта пак шием креп… Страхувам се със цялата си обич, Българийо. Страхувам се за теб! С прегърбена от Прочетете повече…

Привличане – Атанас Капралов

Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…

Мама бди – Атанас Капралов

Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…

Безименният – Атанас Капралов

Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…

Спомен за утре – Атанас Капралов

Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея. Представям си с бастунче как годините ще пъдим от свойте пясъчни крака, макар че сме осъдени… Навярно някъде пред нас ще светят кипариси. Какво ли ще си мисля аз? Какво ли Прочетете повече…

Космична моя – Атанас Капралов

Апокалипсисът идва… Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав. Ако Земята гръм разцепи, за губещите ще е страшно. А аз, дошлият с празни шепи, пак бос от нея ще отпраша. Какво като сметат порои Родината? Не ми Прочетете повече…

TetraDkaTa