На д-р Йордан Нанчев Спъва порива есен… Бърчи спомена хлад… Сякаш в минно поле си: ни – напред, ни – назад. Ще ти се да възкръснеш с днешни фибри, но не: за начало е късно, за финал – рано е! Да си гид към скандала още правиш си труд: вече Прочетете повече…
Сред площадната юлска скука и крайблокова тишина – по света ми задрямал чукат стръвни токчета на жена. Прежаднели!… Къде е хорът на мъжете да екне: „Ах!…“ И се чудя: да им отворя, или да помълча край тях? Маранята завеса димна под клепачите ми тъкми. А е нужно с глава да Прочетете повече…
На Катя и Дойчо Като застинали след гръм ме срещат къщи архаични. И този тайнствен калдъръм!… И тези шепоти епични!… Над гроб сиротен рони лист дърво, от вятър оседлано. И вика ехото на бис стих от маестро Дебелянов. А над реката – мост до мост към спастрената чест ме водят: Прочетете повече…
Като море след земетръс сме сега – море в лъжица супена… Отгоре – колко пяна мръсна! Отдолу – колко живи трупове!… А лакомниците, готови за супата, са клети типове: щом близнат ни – ще се натровят, щом глътнат ни – ще свършат с хрипове. Май някой грешно им е казал, Прочетете повече…
Ще те превзема непременно. Напразно се съпротивляваш: отвсякъде си обсадена от мойта жажда вироглава. Тя през очите ми се втурва към битността ти непристъпна: в главата ти завихря буря, по кожата беснеят тръпки, като напъдени кутрета наслуки мислите ти драсват… И осъзнава в миг сърцето, че самотата му е тясна. Прочетете повече…
Животът прожектира като филми кошмарите на моите пророчества: лакеите са станали височества; народните палачи – херувими; пред влака на надеждата ехидно ухилват се червените семафори; поетите търгуват със метафори; да бъдеш неподкупен е обидно; глупаците червата си задъвкват, натръшкани в стомасите на ситите; над зелника надвесени, комитите тренират своя кръст Прочетете повече…
Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи. Живот, не ме предавай точно днес. Без мен съпругата ми – стая цветна – ще стане мрачен сейф за мъжка чест… А обещах докрая да й Прочетете повече…
В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сграбчили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата Прочетете повече…
Как фанатично някога се втурнах срещу страха – изплюх се в него върло! И славата като пияна курва във моите обятия се хвърли. Аз можех над устата ѝ пенлива насред площада страстно да запъшкам, замерен от въздишките ревниви отвред: “Блазе на силата му мъжка!…” Но аз си тръгнах – като Прочетете повече…
Бащите ни калиха идеала на свойто време в пот и мъжество. Но виждат днес – ръждив му е металът… Добро, не идва твойто тържество. И вместо мерзостта да гние в гроба, на добродетелта пак шием креп… Страхувам се със цялата си обич, Българийо. Страхувам се за теб! С прегърбена от Прочетете повече…