Миг небе – Атанас Капралов
Като море след земетръс сме
сега – море в лъжица супена…
Отгоре – колко пяна мръсна!
Отдолу – колко живи трупове!…
А лакомниците,
готови
за супата,
са клети типове:
щом близнат ни – ще се натровят,
щом глътнат ни – ще свършат с хрипове.
Май някой грешно им е казал,
че Бог ни е изтрил от сървъра.
Налични сме.
Но в скрита фаза
притихна днес душата българска.
И както реем си се долу,
и както горе сме вмирисани,
ще кипне общата ни воля
да ни раздруса фаза истинска:
когато скочим от вонята
и миг небе с очи откъснем си –
подобно флаг на светлината,
развят за нашето възкръсване.
* Снимка: личен архив
