Среща с Копривщица – Атанас Капралов

На Катя и Дойчо Като застинали след гръм ме срещат къщи архаични. И този тайнствен калдъръм!… И тези шепоти епични!… Над гроб сиротен рони лист дърво, от вятър оседлано. И вика ехото на бис стих от маестро Дебелянов. А над реката – мост до мост към спастрената чест ме водят: Прочетете повече…

Миг небе – Атанас Капралов

Като море след земетръс сме сега – море в лъжица супена… Отгоре – колко пяна мръсна! Отдолу – колко живи трупове!… А лакомниците, готови за супата, са клети типове: щом близнат ни – ще се натровят, щом глътнат ни – ще свършат с хрипове. Май някой грешно им е казал, Прочетете повече…

Превземане – Атанас Капралов

Ще те превзема непременно. Напразно се съпротивляваш: отвсякъде си обсадена от мойта жажда вироглава. Тя през очите ми се втурва към битността ти непристъпна: в главата ти завихря буря, по кожата беснеят тръпки, като напъдени кутрета наслуки мислите ти драсват… И осъзнава в миг сърцето, че самотата му е тясна. Прочетете повече…

Кошмарите на моите пророчества – Атанас Капралов

Животът прожектира като филми кошмарите на моите пророчества: лакеите са станали височества; народните палачи – херувими; пред влака на надеждата ехидно ухилват се червените семафори; поетите търгуват със метафори; да бъдеш неподкупен е обидно; глупаците червата си задъвкват, натръшкани в стомасите на ситите; над зелника надвесени, комитите тренират своя кръст Прочетете повече…

Вярност – Атанас Капралов

Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи. Живот, не ме предавай точно днес. Без мен съпругата ми – стая цветна – ще стане мрачен сейф за мъжка чест… А обещах докрая да й Прочетете повече…

Пролетно завръщане – Атанас Капралов

В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сграбчили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата Прочетете повече…

Мисия – Атанас Капралов

Как фанатично някога се втурнах срещу страха – изплюх се в него върло! И славата като пияна курва във моите обятия се хвърли. Аз можех над устата ѝ пенлива насред площада страстно да запъшкам, замерен от въздишките ревниви отвред: “Блазе на силата му мъжка!…” Но аз си тръгнах – като Прочетете повече…

Привличане – Атанас Капралов

Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…

Мама бди – Атанас Капралов

Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…

Безименният – Атанас Капралов

Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…

TetraDkaTa