Вярност – Атанас Капралов

Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи. Живот, не ме предавай точно днес. Без мен съпругата ми – стая цветна – ще стане мрачен сейф за мъжка чест… А обещах докрая да й Прочетете повече…

Пролетно завръщане – Атанас Капралов

В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сграбчили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата Прочетете повече…

Мисия – Атанас Капралов

Как фанатично някога се втурнах срещу страха – изплюх се в него върло! И славата като пияна курва във моите обятия се хвърли. Аз можех над устата ѝ пенлива насред площада страстно да запъшкам, замерен от въздишките ревниви отвред: “Блазе на силата му мъжка!…” Но аз си тръгнах – като Прочетете повече…

Привличане – Атанас Капралов

Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…

Мама бди – Атанас Капралов

Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…

Безименният – Атанас Капралов

Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…

Космична моя – Атанас Капралов

Апокалипсисът идва… Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав. Ако Земята гръм разцепи, за губещите ще е страшно. А аз, дошлият с празни шепи, пак бос от нея ще отпраша. Какво като сметат порои Родината? Не ми Прочетете повече…

Оптимистична елегия за звездите – Атанас Капралов

Готов съм всички липси да простя наоколо… Но тази ме побърква: България е вече без мечта и тутка се като добиче в църква. От нас излиза не любов, а дим. Небето пък е похлупак захлопнат на тенджера, в която бавно врим, за да ни сдъвка някой ден Европа… Но аз Прочетете повече…

Нежен убиец – Атанас Капралов

Кой знае – може би и аз е време вече да убия, но не със нож, но не със власт, но не с перо, но не с ракия и не мръсник, и не кумир, и не звезда, и не гнева си, ала предчувствам кръв и цирк, и метеор, и слънцетръси Прочетете повече…

Късмет с детелина – Атанас Капралов

Довчера мойте втурнати следи все свършваха в трънаци, не в градини. Но за късмет в ръката най-подир държа  четирилистна детелина. Предаден от звездите – измрачнях. Предаден от сърцето си – изстинах. Но връща ми внезапно моя смях сега четирилистна детелина. Смалил се бях до джоб без пукнат  грош – клошарите Прочетете повече…

TetraDkaTa