Пролетно завръщане – Атанас Капралов
В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.
До вратника ни,
сграбчили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.
А новия живот с накъдрен плач
козата от утробата си пъди.
Две лястовици от зори до здрач
тавана ни крадат в дома си бъдещ.
Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва…
Добре, че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.
И аз се връщам,
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,
хем да закърпя зимната си кожа.
* Снимка: личен архив
