Лятно стихотворение – Атанас Капралов
Сред площадната юлска скука
и крайблокова тишина –
по света ми задрямал чукат
стръвни токчета на жена.
Прежаднели!…
Къде е хорът
на мъжете да екне: „Ах!…“
И се чудя:
да им отворя,
или да помълча край тях?
Маранята завеса димна
под клепачите ми тъкми.
А е нужно с глава да кимна
и ще пием фрапе сами…
После дрехите ни ще пламнат
и до кожи ще изгорят.
Знам от женска плът –
уж измамна! –
как се вае най-вярна плът…
Но тя хлътва без шум и диря
в смога летен…
И чак до здрач:
с пот по миглите имитирам
мъж,
задавен в любовен плач.
* Снимка: личен архив
