Превземане – Атанас Капралов
Ще те превзема непременно.
Напразно се съпротивляваш:
отвсякъде си обсадена
от мойта жажда вироглава.
Тя през очите ми се втурва
към битността ти непристъпна:
в главата ти
завихря
буря,
по кожата
беснеят
тръпки,
като напъдени кутрета
наслуки
мислите ти
драсват…
И осъзнава
в миг
сърцето,
че самотата му е тясна.
Земята почва да се люшка,
гласът ми вейва ти косите
и взел ти устните на мушка,
изстрелвам устните си…
…Литваш!…
Сега сме цяло.
Аз ревниво
залъгвам се,
че си превзета.
Не!
Ти летиш така красиво,
че дом
от днес ми е
небето.
* Снимка: личен архив
* Стихотворението е част от книгата “По мярка на духа” (Летера, 2021)
