В минно поле – Атанас Капралов
На д-р Йордан Нанчев
Спъва порива есен…
Бърчи спомена хлад…
Сякаш в минно поле си:
ни – напред,
ни – назад.
Ще ти се да възкръснеш
с днешни фибри,
но не:
за начало е късно,
за финал –
рано е!
Да си гид към скандала
още правиш си труд:
вече – твърде нормален,
вече – не твърде луд.
Стреляш с поглед на влюбен,
ала влюбен не си…
Колко битки изгуби!
Колко рани спаси!…
Спазарил се под наем
с този опак живот,
мамиш своя хазяин,
пък си тук.
И – на ход!…
Ала всички адреси
спят в отвъдна мъгла.
Просто в минно поле си…
И сънуваш крила!
* Снимка: личен архив
