Среща с Копривщица – Атанас Капралов
На Катя и Дойчо
Като застинали след гръм
ме срещат къщи архаични.
И този тайнствен калдъръм!…
И тези шепоти епични!…
Над гроб сиротен рони лист
дърво,
от вятър оседлано.
И вика ехото на бис
стих от маестро Дебелянов.
А над реката –
мост до мост
към спастрената чест ме водят:
тук пишат кърваво писмо,
там вее пряпорец войвода…
Епохата за сбор тръби!
Бенковски с коня ме връхлита…
И литвам с него –
може би,
защото баш съм за комита…
Далечен свят…
Забравен свят…
Но корените в мен събужда!
Аз пак съм титанично млад
и брат на българите в нужда.
Сърцето –
на страха напук –
пак запрепусква в такт отсечен…
И не градче старинно тук
откривам,
а рода си вечен.
* Снимка: личен архив
