Вик от утробата – Атанас Капралов
Бащите ни калиха идеала
на свойто време в пот и мъжество.
Но виждат днес –
ръждив му е металът…
Добро,
не идва твойто тържество.
И вместо мерзостта да гние в гроба,
на добродетелта пак шием креп…
Страхувам се със цялата си обич,
Българийо.
Страхувам се за теб!
С прегърбена от времето осанка,
задавена от кашлица,
вървиш.
Ще стигнеш ли,
объркана стопанке,
градината-утопия?…
…Уви!
Подмамиха към блатото
влечуги
със вратовръзки
твоя свят народ.
И вярата –
излъгана съпруга –
потърси свойто право на развод…
Историята скоро сметки стари
ще уреди с бронираните в сан.
Но аз се питам:
накъде без вяра?
Българийо,
изслушай моя план!
Не давай
на безскрупулната сган да
си купи
малко царство срещу кон.
А
Негова
Обреченост
Таланта
усърдно защитавай.
Със закон.
И нека се докопа за решетки
самият октопод на алчността.
Не инкубатор за марионетки
бъди,
а раждай
хора на честта!…
…Днес ни душѝш във своята утроба,
но чуй ги там в какво се вричат те:
„Ще се преборим с цялата си обич,
свещена наша майчице.
За теб!“
* Изображение: личен архив
* Стихотворението е част от книгата „Нежен скитник“ (изд. “Христо Г. Данов” , Пловдив, 1987).
