Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…
Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…
Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…
Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея. Представям си с бастунче как годините ще пъдим от свойте пясъчни крака, макар че сме осъдени… Навярно някъде пред нас ще светят кипариси. Какво ли ще си мисля аз? Какво ли Прочетете повече…
Апокалипсисът идва… Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав. Ако Земята гръм разцепи, за губещите ще е страшно. А аз, дошлият с празни шепи, пак бос от нея ще отпраша. Какво като сметат порои Родината? Не ми Прочетете повече…
Готов съм всички липси да простя наоколо… Но тази ме побърква: България е вече без мечта и тутка се като добиче в църква. От нас излиза не любов, а дим. Небето пък е похлупак захлопнат на тенджера, в която бавно врим, за да ни сдъвка някой ден Европа… Но аз Прочетете повече…
Кой знае – може би и аз е време вече да убия, но не със нож, но не със власт, но не с перо, но не с ракия и не мръсник, и не кумир, и не звезда, и не гнева си, ала предчувствам кръв и цирк, и метеор, и слънцетръси Прочетете повече…
Довчера мойте втурнати следи все свършваха в трънаци, не в градини. Но за късмет в ръката най-подир държа четирилистна детелина. Предаден от звездите – измрачнях. Предаден от сърцето си – изстинах. Но връща ми внезапно моя смях сега четирилистна детелина. Смалил се бях до джоб без пукнат грош – клошарите Прочетете повече…
Тоя свят прекалява със шегите си плоски: грубияни те учат на красиви обноски, мъжество ти преливат импотентни влечуги, тържествуват безличия с твойте лични заслуги. Тоя свят омерзява със коварствата свои: щом си честен – доносник те наричат копои, цяла хайка крадци вика: „Дръжте крадеца!“, подлеци за предателство съдят тебе – Прочетете повече…
Ти можеш да ме имаш чак утре… А сега: тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга! Сама пред стъклописа замръзнала анфас: тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас… Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече – с очи! И знай, че бродя тихо там някъде Прочетете повече…