Късмет с детелина – Атанас Капралов
Довчера мойте втурнати следи
все свършваха в трънаци,
не в градини.
Но за късмет в ръката най-подир
държа четирилистна детелина.
Предаден от звездите – измрачнях.
Предаден от сърцето си – изстинах.
Но връща ми внезапно моя смях
сега четирилистна детелина.
Смалил се бях до джоб без пукнат грош –
клошарите замерваха ме с тиня.
Но днес ми носи върхове и мощ
една четирилистна детелина.
Роднините зажалваха ме с креп –
не помня в колко битки бях загинал.
Но ето – възкресява ме за теб,
живот,
четирилистна детелина!
И щом от сив съм станал цветен звук
и мога път до космос нов да мина,
то е защото си откъснах тук
любов с четирилистна детелина.
* Изображение: личен архив
* Стихотворението е част от книгата „Приближаване до взрива“, (Изд. “Летера”, Пловдив, 2018)
