първата книга
на Марин Бодаков

изгорих
втората оставих
да отлежи

 

книга с поезия

най-накрая я откривам
в една книжарница
разгръщам страниците
пожълтели са

 

детство

докато си пишех домашното
едната страна на тетрадката
се напълваше със задачи
другата –
с рисунки

 

любов

тя правеше всичко
за да я забележи
той правеше всичко
за да я впечатли
тя – слагаше грим
той – ловеше мухите

 

поезия

поетът скръсти ръце отпред
после ги сложи зад гърба
трябваше да чете
свои стихове

 

хубавото на неизвестността е
че можеш да си позволиш грешки
никой няма да забележи

 

предателство

отново
ме предават
едно предателство
по-малко

 

Вечност

Пусната завеса.
Покров.
Мълча.
Останах
с отворена уста.
Чакам

на метър и половина
под земята.
И свой съм
и чужд
Помня.
Оказва се, че помня.

Домът остана празен.
Нов стопанин ще премете
прашасалия под.
Ще смете остатъка от минало.
Боклукът
ще изхвърли.

Ненужното, излишното,
го поглъща земята.
По разместването на пръста разбрах,
че имам нов съсед.
По-леко е когато
сме двама.

Телата се разпадат.
Червеи ги лазят. И ръфат мишки.
Костта изтлява, косата – разпилява.
Останахме само слух.

Тишина.
И тук, и там.

Чакаме.

 

Автор: Венелин БАРАКОВ

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!