Търсиш ме.
Бледа си…
Страхуваш се.
Проникваш
през
дантелените стени
помежду ни.
Намираш ме.
Пламваш.
През самотата си
ме докосваш
и бавно изгаряш.
* Изображение: www.pixabay.com
Ще взема някой път да събера багажа си внезапно и да тръгна. Ключа безшумно пак ще превъртя и както всеки ден ще го изтръгна. Ще имам време и ще съм сама. По стълбището ще се Прочетете повече…
Ръката ти разсича въздуха до мене, а аз ти махам с пръстите на вятъра. Знам, някой ден така и ще изтлеем, без думи, всичките са вече крадени. От много ме боля, а други ги подминах, Прочетете повече…
Смъртта играе с белите фигури въпреки че играта ѝ върви добре тя е изнервена мисли дълго често изпада в цайтнот връща ходове успява даже да открадне една черна пешка тъкмо тази която си мислеше че Прочетете повече…