Търсиш ме.
Бледа си…
Страхуваш се.
Проникваш
през
дантелените стени
помежду ни.
Намираш ме.
Пламваш.
През самотата си
ме докосваш
и бавно изгаряш.
* Изображение: www.pixabay.com
Жадна съм. Светът не съществува. А небето се преструва, че не знае как се раждат облаците и дъжда. Ето, ще разтворя шепите си пълни с теб, за да станеш вятър. Плача и ще те последвам Прочетете повече…
– Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф. Никос Казандзакис Ще пътувам в края на лятото – там, до таверна старинна, с обърнати бъчви Прочетете повече…
Докато момичето пееше така, че сякаш ангел, като камбана се отля от гласа му, и се доближи до всеки, за да погали лицата, изведнъж всички вече се оказаха просълзени. Очите им приличаха на нещо много Прочетете повече…