знам че има много жени които никога не са били обичани и мъже които не са били с жена деца които сънуват под кофите за смет майки които са били изоставени от майките си познавам болката на този свят и знам че човек е роден за обичане знам че има Прочетете повече…
Детето в мен не иска да заспи напразно му разказвам приказки заплашвам го със Торбалан прегръщам го успокоително и го завивам презглава минават нощи дни години но все така детето в мен не иска да заспи навярно го е страх че няма никога да се събуди Автор: Петър ЧУХОВ Прочетете повече…
„Слънце изгрява,и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява“ Прочетете повече…
Привечер – тъмна пелерина обвива философските ми въжделения, които са разнопосочни – за истината и лъжата, за уважението и омразата, за гибелта на морала. При все това копнея за момента, когато слънцето изгрява – да зърна щастливи – сините очи на живота… В пожара на вечерта изгаря още един лист Прочетете повече…
Пак съм привечер, нежна от сбъдване, с натежали от Слънце очи, а по устните, дъх от ръзсъмване, недокоснат от росни лъчи. Пак съм привечер, тихо притъмване, във косите ми вятър стаен, по ръцете ми, парят на тръгване, ласки от звезден сатен. Пак съм привечер, свято обичане, от сърцето ми лумва Прочетете повече…
Тя е чужда, тя е тъжна, тя от хубост е горчива – тази призрачна поляна с тънки есенни цветя. Ние – скрити, ние – близки, ние – от боязън топли гледаме се и не помним как дойдохме и кога. Няма вчера, няма утре … Само вечност, в длани скрита, бави Прочетете повече…
1. С мастило от дъждовни капки по кленов лист писмо ти пиша, а Страшното в тила ми диша и шепне с яростта на хищник, останал без храна години: „Ти не разбра ли, той замина!” 3. 2. Окрадох слънцето по пладне за тебе топлина да имам, но в мен е Прочетете повече…
Задръж ме в себе си поне минута, в мислите ти волна да се скитам, да дишам на сърцето ти във скута и като рой светулки да отлитам. В прегръдката задръж ме бездиханна, под пръстите ти нежно да изтичам, по устните ти в сладостта уханна, на медени усмивки да се стичам. Прочетете повече…
Тихо, бавно и много ласкаво ще докосна ръката ти. Тя има едно необикновено място на гънката в ската, което така пулсира в отговор на моя шепот, че със сигурност акумулира вселенския трепет. Автор: Елена ХРИСТОВА * Текстът е част от книгата на Елена Христова “Oчи на цвят солени”, изд. Екс-Прес, Прочетете повече…
