Привечер –
тъмна пелерина обвива
философските ми въжделения,
които са разнопосочни –
за истината и лъжата,
за уважението и омразата,
за гибелта на морала.
При все това
копнея за момента,
когато слънцето изгрява –
да зърна щастливи – сините очи на живота…
В пожара на вечерта
изгаря още един лист хартия,
а пепелта от него
навярно ще оживее в утрото…

Автор: Иван ХРИСТОВ

* Изображение: художник Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева
* Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Изд. Фабер, В. Търново, 2016.
* Може да чуете запис на стихотворението в сайта Култура On Air.

Виж още

Inline
Inline