Тихо, бавно и много ласкаво
ще докосна ръката ти.
Тя има едно необикновено място
на гънката в ската,
което така пулсира
в отговор на моя шепот,
че със сигурност акумулира
вселенския трепет.
* Текстът е част от книгата на Елена Христова “Oчи на цвят солени”, изд. Екс-Прес, Габрово, 2012.
Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Прочетете повече…
Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, Прочетете повече…
С мислите порочни все се боря и силно ме подтикват те към грях. Тогава появи се тя, красива, цветна, но не беше моя – ах, как поисках да ми промени света… И с времето събличах Прочетете повече…