Ти си в кръвта ми. Така знам, че няма да те изгубя никога, не и преди да умра. Само понякога хапя устните си до кръв, за да мога да те усетя. И ти изтичаш, по малко, на капки, само за да се влееш в мен отново, потъваш навътре, там, до Прочетете повече…
Аз съм твоята Мария Докато ме има, преплувай вира ми – дълбокия, насищай глада за пътуване с мойте посоки. Метежен обвивай ми тялото като стихия, докато луната и аз срещу вълците вием. Докато в живота съм вкопчена с нокти и зъби, обичай ми всичките ъгли и всичките ръбове. Танцувай със Прочетете повече…
Лутам се, дълго се лутам, отговор никакъв няма. Кой е подправил с люто въздухът в тази драма? Кой е опръскал с черно плюшените завеси и с най-прецизния мерник е разполовил пиесата на лоша и много лоша на тежка и още по-тежка? Актьорите – пошли-пошли, а диалозите – с грешки. И Прочетете повече…
1. С мастило от дъждовни капки по кленов лист писмо ти пиша, а Страшното в тила ми диша и шепне с яростта на хищник, останал без храна години: „Ти не разбра ли, той замина!” 3. 2. Окрадох слънцето по пладне за тебе топлина да имам, но в мен е Прочетете повече…
Тихо, бавно и много ласкаво ще докосна ръката ти. Тя има едно необикновено място на гънката в ската, което така пулсира в отговор на моя шепот, че със сигурност акумулира вселенския трепет. Автор: Елена ХРИСТОВА * Текстът е част от книгата на Елена Христова “Oчи на цвят солени”, изд. Екс-Прес, Прочетете повече…
Тя се влюби във влак и със сигурност знам, че обича до смърт железата му тежки. Окупирайте гарите, Тя е някъде там. Януари е хищен и зъл по човешки. Тя е гола в студа. Тя самата е студ от очакване влакът да почне да диша. От години го гали с Прочетете повече…
Душата ми е с титаничен глас, но тебе те крещи наум безсилно. И само шепот, мек като атлаз, красивите й устни нежно милва. Душата ми е с дупка от куршум и затова не се съблича гола. Или пък се съблича, но наум. А после коленичи и се моли на сляпо Прочетете повече…
Когато самотата е квадрат с четирите си ъгъла се вглежда навътре в себе си и своя свят – света на мъртвите надежди. Когато е триъгълник мълчи, защото се страхува от гласа си и слуша тишината как звучи и как горчилката си бавно ръси. А друг път, съвършена като кръг, чертае Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…