Миниатюри – Елена Христова

1.
С мастило от дъждовни капки
по кленов лист писмо ти пиша,
а Страшното в тила ми диша
и шепне с яростта на хищник,
останал без храна години:
„Ти не разбра ли, той замина!”
3.
2.
Окрадох слънцето по пладне
за тебе топлина да имам,
но в мен е зима подир зима.
Болезнено ръце протягам
и въздухът до кръв издирам,
но все така – не те намирам.
2.
3.
Нощта заключи всички порти
и ми открадна сетивата.
Вечерях с брадва във ръката.
Не се боях, че съм самичка,
а от това, че пак те искам.
Небето слезе твърде ниско!
1.
* Текстът е част от книгата на Елена Христова “Oчи на цвят солени”, изд. Екс-Прес, Габрово, 2012.
*Изображение: www.pixabay.com