1.

С мастило от дъждовни капки

по кленов лист писмо ти пиша,

а Страшното в тила ми диша

и шепне с яростта на хищник,

останал без храна години:

„Ти не разбра ли, той замина!”

                                   3.

2.

Окрадох слънцето по пладне

за тебе топлина да имам,

но в мен е зима подир зима.

Болезнено ръце протягам

и въздухът до кръв издирам,

но все така – не те намирам.

                                   2.

3.

Нощта заключи всички порти

и ми открадна сетивата.

Вечерях с брадва във ръката.

Не се боях, че съм самичка,

а от това, че пак те искам.

Небето слезе твърде ниско!

                                   1.

Автор: Елена ХРИСТОВА

* Текстът е част от книгата на Елена Христова “Oчи на цвят солени”, изд. Екс-Прес, Габрово, 2012.

*Изображение: www.pixabay.com