Софра – Елена Христова
Животът ни като софра,
със винените чаши,
с петната мазни от храна,
с нечистото и прашното.
Калта по белия килим…
Фалшивата ни слава…
И ний – преситени мълчим,
докато го предаваме.
Посели сме слова, които няма да покълнат,
предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната!
Студени куките мълчат, останали без прежда.
Треперят голи насред път Големите надежди.
Налели сме вода, която жажда не насища.
Кладем насила светлина в прокажени огнища.
Доброто като стар глупак е сочено със пръсти,
а ний на сребърен синджир си носим гордо кръста.
Или на златен – все едно, търговците са в храма.
А вярата ни – показно, че нищо свято няма!
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата на Елена Христова “Мида в чекмедже”, изд. Екс-Прес, Габрово, 2016.
* Moжете да чуете звуковия файл на стихотворението в личния профил на поетесата в сайта Култура On Air или да посетите нейния личен блог.
