Тя се влюби във влак и със сигурност знам, че обича до смърт железата му тежки. Окупирайте гарите, Тя е някъде там. Януари е хищен и зъл по човешки. Тя е гола в студа. Тя самата е студ от очакване влакът да почне да диша. От години го гали с Прочетете повече…
Душата ми е с титаничен глас, но тебе те крещи наум безсилно. И само шепот, мек като атлаз, красивите й устни нежно милва. Душата ми е с дупка от куршум и затова не се съблича гола. Или пък се съблича, но наум. А после коленичи и се моли на сляпо Прочетете повече…
Когато самотата е квадрат с четирите си ъгъла се вглежда навътре в себе си и своя свят – света на мъртвите надежди. Когато е триъгълник мълчи, защото се страхува от гласа си и слуша тишината как звучи и как горчилката си бавно ръси. А друг път, съвършена като кръг, чертае Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…