Отлитат автобуси, но ние оставаме. Падат слънца, рухват надежди, но ние оставаме. Отлита красотата, пада в калта романтиката; начупена – чашата на болката лежи препълнена, но ние оставаме… И търсим отново: ново лице, ново пиянство ново време… Затворили сме с пръсти очите – стоим. Отново! И докога?… Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ Прочетете повече…
В очаквания и спомени подреждаш себе си календарно разчертани дните запълват местата в албума който винаги прелистваш в самота остават само черно-белите снимки разпилени по пода на студена селска къща вече почувствала тъгата на зимата скриваща стъпките по калдъръма Ако знаеше, че това е само интерлюдия на пролетта… Автор: Прочетете повече…
Когато няма кой да нагази в снега, земята тъгува, изоставено жива. Когато няма кой да чуе плача на самотната нива, земята е тиха и сива. Когато последната къща затвори своите тайни, когато тишината напусне света и вятърът брули самотните клони, земята плаче по своята зима последна и самотно заспива. Ненужна, Прочетете повече…
На М. Н. Не знам за болката ти. Болката е зима, дори когато някой я прекръсти. Но има бяла лястовичка, има. Видях я в края, снежна и Прочетете повече…
Кой знае – може би и аз е време вече да убия, но не със нож, но не със власт, но не с перо, но не с ракия и не мръсник, и не кумир, и не звезда, и не гнева си, ала предчувствам кръв и цирк, и метеор, и слънцетръси Прочетете повече…
Задачата е проста и ясна, а отговорът – направо очевиден: от точка А към точка Б върви човек, от точка Б към точка А се движи друг човек, разстоянията ги имате, скоростта на пътниците – също. И питането – знаете – е: кога ще се срещнат тези двамата? Веднага смятайте Прочетете повече…
Ако мигът може да се улови в мидена черупка, Ще спре ли? Тук, сега и завинаги. Ако днес е вчера и утре едновременно, ще остареем ли? Ако въздъхна с порива на глухарче, ще се разпилея ли? Къде свършва моето днес и къде започва моето утре. Ще бъда ли? Мое непораснало Прочетете повече…
Има пътища, които може да бъдат преминати само със плач. Те не са само в душата ни. Сухи клони нанякъде влачат някой забравен вятър. Има пътища, които не делят никои два успоредни тротоара. Те са болката през света, когато есента прегаря. Има пътища, които не вървят в никой град. Те Прочетете повече…
Изцяло наши са само сънищата – свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история – с древния език на циници. Останахме Прочетете повече…
Той е мъж, свикнал отдавна да живее сам и има своите стабилни навици, които по условие изключват авантюрите. Говори бавно, не защото мисълта му е ленива, а защото се опитва да я озапти, и реди правилни и запомнящи се изречения, с които хипнотизира. Тялото му – добре тренирано, не по Прочетете повече…